I. Помогнете на детето да опознае фонетичните особености на родния си език

Съвременното българче владее добре родния си език и ни впечатлява с доброто си произношение и с интелигентността си. Това често ни заблуждава, че опознаването на звуковата система на българския език не е необходимо. За нормално се смята само да се назове вида на звука (гласен, съгласен, звучен, беззвучен) и да се пристъпи към процеса на четене, т.е. да се работи върху сричките и думите. Това, обаче, се оказва първият сериозен пропуск в осъзнаването на езика като система, който води до затруднено и неточно четене и упорити правописни грешки - пропущане на букви и неправилна замяна на една буква с друга, дължаща се на фонетичните особености на българския език.

Отделете достатъчно време и внимание за осмислянето на всеки звук. Детето има нужда да осъзнае неговата сила и характеристики, мястото, където се образува и органите, които вземат участие в изговарянето му. Това е възможно само ако целенасочено наблюдава и сравнява произнасянето на звуковете.

Гласни звукове А-Ъ; Е-И; О-У

Отначало децата наблюдават постановката на артикулационния апарат на учителя, после на своите съученици, а при индивидуална работа с детето може да се използва и огледало. После всяко дете произнася звуците с пръсти, допрени до гърлото. То само трябва да стигне до заключението, че звукът "А" се ражда в гърлото и в устата няма никакви прегради по време на произнасянето му. Устните са широко разтворени, звукът е свободен и силен. След него по същия начин детето наблюдава и произнася звука "Ъ". Детето забелязва, че устата е почти затворена и звукът е глух и слаб.

Когато двата звука са добре осъзнати от детето поотделно, се пристъпва към сравняването им. Използвайте игри и приказки, за да привлечете вниманието към приликите и разликите между двата звука. Те са като братчета - приличат си много, но не са съвсем еднакви. Нека се опитат да ги разпознаят с игри - разпознаване на звука само по артикулацията и обратно - само на слух (вдигат лява/дясна ръка или съответната буква).

След като звуковете са съпоставени и разликата между тях е овладяна добре, можете да продължите с потъмняването на "А" и озвучаването на "Ъ" в някои думи. Двете братчета понякога хитруват и се опитват да ни заблудят като си сменят местата. Например в думата "РЪКАВИЦА" "Ъ" звучи като "А". Поискайте децата да изговорят веднъж думата като удължат "Ъ" (ръъъъъкавица) и после да направят същото, но със звука "А"(раааааааакавица)
На този етап не е необходимо, нито разумно да се дават правила за определяне на правилния гласен звук в подобни позиции. Напълно достатъчно и далеч по-полезно и важно за тях е да изострят усета си към специфичните особености на всеки гласен звук като ги изговарят удължено и забавено във всяка сричка и дума, особено в проблемните позиции.

По-късно предложената по-горе техника, предназначена за осъзнаване на отличителните особености на гласните звукове, значително подпомага и ускорява откриването на мястото им в моделите на думите, а това от своя страна облекчава по-късните етапи на ограмотяване и гарантира бързо преодоляване на обичайните проблеми при усвояване на правилния правопис.

Следва...